Полицейското насилие в България

 

Представената по-долу информация е базирана на изследване, което се проведе в периода 2015-2016 г., включващо преглед на българското законодателство, 42 писмени отговора от министерства и съдилища относно случаи/дела за полицейско насилие, 10 интервюта с професионалисти (адвокати, съдебни лекари, съдии) и Доклада до българското правителство за посещението на Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и унизително отнасяне и наказание от 13 до 20 февруари 2015 г., Доклада на Омбудсмана за дейността му през 2014 г. като Национален превантивен механизъм, доклади на неправителствени организации и експерти.

 

Жалби и дела

Не се събира и анализира пълна и точна информация за случаите на полицейско насилие

След изпратени запитвания до всички военни и районни съдилища и до МВР ни беше предоставена противоречива и крайно непълна информация.

Едва една трета от съдилищата (42 от общо 144) предоставиха информация за 212 образувани дела (военните съдилища отговориха за периода 2000 – 2008 г., а районните – за 2009 – 2015 г.). Получените от Министерство на вътрешните работи жалби са 1146 (за периода 2000 – 2015 г.) и образуваните дела (наказателни и дисциплинарни) са били 475 за незаконно задържане, 483 за телесни повреди и 188 за принудителен разпит.


От 138 наказателни производства

Наказателните производства завършват със занижени наказания – предимно глоби и условно лишаване от свобода

Липсва публично достъпна информация дали глобите са действително наложени и платени. В случаите на осъдени полицейски служители вероятно за средна/тежка телесна повреда, обикновено са осъдени условно на лишаване от свобода от 1,5 до 3 години. Това от своя страна означава, че извършителите не са наказвани реално и наказанията им се оказват в крайна сметка по-леки от плащането на глоба при делата за леки телесни повреди.


 

Процент на малтретираните задържани

Данните на БХК се разминават драстично с предоставената от властите информация

Липсата на единна информация/статистика, ниската успеваемост на делата и занижените наказания показват, че липсват ефективни механизми за защита на пострадалите от полицейско насилие.

БХК ежегодно следи нивата на полицейско насилие в България чрез интервюта на лицата в арестите и затворите. Данните от последните години показват, че нивата на насилие са устойчиви, и около 1/3 от задържаните, които впоследствие са осъдени ефективно, са жертва на незаконна употреба на сила.

 

Заключения

  • Достоверна и конкретна информация за всеки случай на полицейско насилие не се събира и анализира от който и да е държавен орган.
  • Правото на адвокат, медицински преглед и информирането на трето лице, макар и предвидени в законодателството, не са достатъчно гарантирани и рядко се изпълняват на практика. Основната причина за това е липсата на формална детайлна регулация за това, как задържаният да се свърже с адвокат, лекар или трето лице, както и липсата на специален независим контролен орган, които системно да следи доколко се спазват тези права на практика.
  • Броят на наказателните производства, образувани по повод насилие от полицейски служители, е много нисък, а в случаите, когато такива се завеждат, то е основно в резултат на подадена от пострадалия жалба.
  • Липсват ефективни процесуални мерки за защита правата на жалбоподателя по време на наказателното производство.
  • По-голямата част от образуваните наказателни производства са за леки телесни повреди и санкциите за извършителите са глоби (основно около 500 – 1000 лв.). Липсва публично достъпна информация за това, дали тези санкции действително са наложени и глобите са били всъщност платени.
  • Дори когато полицейски служители са били осъждани на лишаване от свобода, присъдите са условни (което означава, че ефективното изтърпяване се отлага за определен период от време, освен ако лицето не е осъдено отново, обикновено в рамките на 3 години след първата присъда). Тази абсурдна ситуация означава, че такива присъди се издават най-вероятно за средна или тежка телесна повреда, но че извършителите не са наказвани в действителност и техните наказания се оказват в крайна сметка по-леки от заплащането на глоба.
  • Всички дела пред Европейския съд по правата на човека за липсата на ефективно разследване на случаите на насилие, извършено от полицейски служители, са спечелени от пострадалите, но не са налагани санкции на полицейските служители, които са извършили насилието, а в някои случаи са причинили дори смърт.